Риск от едромащабно земеделиеНеефективните системи не само унищожават природата с огромните си нужди от пространство, но са и ненадеждни и могат да се управляват само с огромни усилия.
Ето една таблица, показваща нуждите на селското стопанство от вода. Какво да правим, когато стане по-сухо и по-топло? По-малко вода, която след това се изпарява още по-бързо. Гигантски заводи за обезсоляване, гигантска инфраструктура за доставяне на вода до полетата? Илюзия, мащабното селско стопанство е свръхзадлъжняло и изтощено. В миналото един фермер с 200 хектара в Австрия би бил наречен богат земевладелец, но днес той трябва да чака следващия трансфер на субсидии, за да си купи GPS система за управление на трактора за 12 000 евро. 15-километров тръбопровод от Дунав до все по-сухо поле? Твърде скъпо, недостъпно при днешните цени на селскостопанските продукти.
Земеделските стопани остро протестират срещу ограничението на ЕС от максимум 50 mg нитрати/литър подпочвени води. Това е въпрос на съществуване: да се позволи замърсяване на подпочвените води или да се загине.
Хората, животните и растенията не могат да живеят без фосфор: Но скоро жизненоважната суровина може да стане дефицитна - и нищо не може да я замени. Внесена на полето като тор, тя се отмива и попада в морето. Прекомерното наторяване на моретата застрашава плитките морета, като например Балтийско море. Според оценки на Глобалната инициатива за изследване на фосфора (GPRI) всяка година в морето се отмиват от 8 до 15 милиона тона фосфор. Пшеницата съдържа от 2,7 до 3,2 g фосфор на kg. 1 kg фосфор е достатъчен за 350 kg пшеница. 8 млн. тона фосфор са достатъчни за 2,800 млн. тона зърно, 15 млн. тона фосфор са достатъчни за 5,250 млн. тона зърно. Много пъти фосфорът, необходим за производството на 750 милиона тона пшеница в света, просто се отмива направо от полето в морето. Не можем повече да си позволим да разхищаваме такава жизненоважна суровина в едрото земеделие!
Всички химикали за борба с насекомите, плевелите, гъбичките, колко вредни са те в действителност? |